Туитването и блогването като ментални заболявания?

Posted by shutaranga on юли 8, 2010 in Блог | 1 comment

Туитването и блогването се разглеждат като проявления на едно по-общо психическо разстройство – интернет зависимостта. Тя спада към поведенческите зависимости наред, примерно, с пристрастяването към хазарт, секс, работа, пазаруване или хранене. Интернет пристрастеността е явление, възникнало сравнително скоро и все още слабо изучено, но все повече психолози се обявяват за класифицирането и като ментално заболяване.

Психологически зависимостта се характеризира с:

1. Постоянно и интензивно използване.
2. Загуба на усещане за време.
3. Отрицателно въздействие върху живота.
4. Абстиненция.

Отговаря ли зависимостта към туитване и блогване на тези критерии? Доколкото тези дейности са силно социално ориентирани, очевидният отговор е не. Но по-детайлния анализ може да доведе до по-прецизни изводи. Туитването и блогването могат да се разглеждат като алтернативни форми на общуване, но в патологичните си проявления те изместват напълно обичайния социален контакт. Основната разлика е ограничеността. Единствената форма на комуникация при туитването и блогването е писмената, като се губят вербалната, невербалната и визуалната форми. Допълнително ограничение при туитването е техническия лимит от брой символи в съобщение. Тук е момента да разделим двете дейности, макар, че почти всички блогове имат линк “Follow me on twitter”, a немалка част от туитовете са линкове към постове от блогове. Кога можем да говорим за патологична пристрастеност към туитване? Освен невъзможността са самоконтрол при използването (1-ва и 2-ра характеристики) следва да се наблюдава и неглижиране на обичайното хранене, сън и дори хигиенни навици, както и проблеми в работата и/или обучението. Друг характерен момент е замяната на нормалните социални контакти с туитове. породена от четвъртата характеристика. Много често при патологичните случаи на зависимост към туитване индивида се самоидентифицира като туитер и предпочита виртуалната компания на “себеподобни” пред нормалните комуникационни форми. Значително по-рядко се идентифицира зависимост към блогването. Това се обуславя от факта, че на необходимостта на индивида “да постне” се противопоставя необходимостта от усилие при подготовката. Именно затова, много често при пристрастените към блогване се наблюдава копиране на информация от други източници без или с минимален принос към нея от страна на зависимия. Патологичните характеристики са идентични с тези на интернет зависимостта.

Следва ли да се лекува зависимостта към туитване и блогване? Тъй като тези пристрастявания се разглеждат като варианти на общото отклонение – интернет зависимост, то няма специфични становищата относно лечението. Съществуват две основни тези. От едната страна е мнението, че доколкото индивида не нарушава обществени норми и закони, то не е необходимо да се лекува. Според противоположното мнение тези зависимости, по аналогия с другите поведенчески отклонения следва да бъдат коригирани тъй като водят до психично страдание за болния.