Юлиян Попов

London

Ю: Кварталът, в който изненадващо ни преместиха, все пак се оказа красив

Ю: В Англия имах много сериозен проблем с пресичането дори на елементарна улица. Просто винаги поглеждах обратно на движението на колите. Много коварен проблем е това Човек дори не осъзнава доколко мозъкът му е автоматизирал това действие За тази цел хората бяха написали на всяко място за пресичане накъде трябва да се обърнеш да погледнеш за коли! Ама то пък да не съм свикнал да чета всеки надпис по улицата

Вижте по-голяма карта

The Underground

Сайт: http://www.tfl.gov.uk/modalpages/2625.aspx

Ю: За мен метрото на Лондон се оказа най-интересното място В него имаш възможността да поседиш на едно място с всякакви хора, а не само да се разминавате по улицата. Там успях да разгледам най-различни хора Гледах какво четат, какви телефони имат, как са облечени, притесняват ли се хората от различни раси един от друг.

Ю: Това, което разбрах по-късно, е че метрото в Лондон не е просто място за бързо придвижване, а гордост и забележителност на града. На много места в града се продаваха сувенири (кърпи, чаши, фланелки, плакати и др.) с надписи от метрото или неговата карта. Имаме си такава чашка и ние Честно казано, има защо да се гордеят с него! Липсва ми

Ю: А, в тяхното метро между другото няма проблем да снимаш (а в нашето не може) стига да не ползваш светкавица.

Ю: По-нататък има още много снимки от метрото понеже то много ми хареса

London

Вижте по-голяма карта

The Tower Hill Memorial

Сайт: http://www.cwgc.org/search/cemetery_details.aspx?cemetery=90002&mode=1

Ю: Първият истински обект, на който попаднахме (The Tower Hill Memorial) се оказа мемориал на загинали хора в някаква война (Z: Втората световна) Мястото беше обсипано с плочки, на които пише имена на загинали хора. Имаше и хора, които се занимаваха с тревата. Правеха го с такова внимание и старание, че за пореден път се зачудих какво ги мотивира толкова добре?

Вижте по-голяма карта

London

Ю: За първи път попаднахме на други туристи Много безинтересни хора. Ходят, гледат и снимат като не виждали. Също толкова досадни като туристите у нас За това решихме, че ние ще търсим къде е оригиналното английско настроение и тръгнахме накъдето ни видят очите. Стига да изглеждаше, че си заслужава да се снима

Ю: Първото интересно нещо, което видяхме, бяха черните английски таксита. Много old fashion, но красиви

Ю: Решихме да снимаме едно такси отблизо и попитахме шофьора му дали разрешава. Човекът попита дали искаме да снимаме него или таксито. Ние казахме, че таксито, след което той слезе от него и застана до нас, само за да не пречи на снимката ни! Още по-изненадващото беше, че предложи на Малката ако иска да влезе в таксито на мястото на шофьора. Човекът беше супер любезен, оказа се че дори знае за България и щял да ходи лятото в Равда. Помислих си, че при нас тази случка е невъзможна

Ю: След това попаднахме на някакви готини пъбове, които миришеха много странно на сирене Решихме да ги посетим, когато огладнеем и ожаднеем, но не можахме да ги намерим отново

Вижте по-голяма карта

Ю: Поредното добре измислено нещо. Двама души чистят външните стъклата на сграда, но от тротоара на улицата Не е истина

Z: Не бих казала, че е много добре измислено… Според мен много по-умно е да се отвори прозореца и да се протегне човек отвътре с парцал – а не цял отбор юнаци да сипят прах на улицата със суха четка Явно се беше наложило поради някаква причина, ама каква не знам.

Ю: В този район попаднахме на някакви юпита. Доста юпита. Вървяха от точка А до точка Б, задължително с папки в ръце. Е не! Това не може да е нормално. Ето кой изсича дърветата Няма ли Интернет и компютри за тези хора? И защо са им тези папки в точка Б?

Ю: И много големи и красиви юпи сгради :)))

Продължение: Пътепис за London (Ден 2) – Част 2