Tower Bridge

Сайт: http://www.towerbridge.org.uk/

Ю: Този мост хич не беше лош :) Средната му част се вдига, когато под него минава кораб :) Това сме успели да го снимаме отстрани, но за съжаление така и не се качихме на него, за да погледнем какво се вижда от там. Единственото ми успокоение е, че сега, използвайки Google Stree View, ще мога да видя и аз какво е :)

Вижте по-голяма карта

Piccadilly Circus

Сайт: http://en.wikipedia.org/wiki/Piccadilly_Circus

Вижте по-голяма карта

Ю: Ето това беше най-готиното място което намерихме ние в Лондон. Отдясно се вижда един шадраван, на който са накацали супер много хора и се правят снимки със скорост 100 снимки/секунда :) Това място има някакво весело, младежко настроение :) От ляво пък се виждат едни доста известни реклами. По доста картички от Лондон има снимка точно на това място :) Почувствах го като Варненския Севастопол или Софийския Поп(а) :) Аве, място където да се събереш с приятели и да се отправите към пиене :) По късно и ние това направихме!

Z: „Мястото“ е Piccadilly Circus :)

Trocadero, Piccadilly

Ю: Но понеже Малката не беше заредила батерията на фотоапарата си колкото трябва, останахме без фотоапарат!

Soho

Сайт: http://bg.wikipedia.org/wiki/Сохо_(Лондон)

Ю: Тук вече попаднахме в най-якия квартал – Soho :) Веднага решихме, че въпреки че планът ни беше да обикаляме по известни места (само по веднъж), със сигурност до края на престоя ни ще се наложи отново да отидем до Piccadilly Circus и квартала Soho. Дори с риск да пропуснем нещо друго уж интересно :) Всъщност стигнахме до извод, че не ни се гледат стандартните задължителни неща за гледане, а само това, което ще ни носи спомен за приятно прекарано време :) Тоест, нямахме въобще за цел да обходим всички известни музеи :) А те при това бяха безплатни :) В Soho си намерихме една градинка, в която седнахме да си починем :) Имаме само 1 снимка от там :( Поне от този ден :)

Неизвестен английски пъб

Ю: А след това вече решихме заслужено да седнем да разпуснем :) Влязохме в някакъв типичен (уж) пъб и този път избрахме по-добрата стратегия – да си поръчаме бирата, която ни препоръча барманът. В случая барманът беше барманка :) Доста симпатично и оправно момиче :) Но не много приятелски настроена. Имайки предвид, че се занимава с пили хора, това не ме учуди :) В началото всичко беше нормално, но с течение на времето забелязах, че непознати хора да се заговарят и запознават. Завидях им :) Принципно мразя някой да ми сяда на масата, но в случая непознати хора не само споделяха една маса, а си прекарваха вечерта заедно :) И всички изглеждаха супер щастливи да се запознават :) Аз не обичам и да се запознавам, но пак им завидях :) Ако аз знаех повече английски или Малката не се притесняваше да го използва, можеше и ние да успеем да завържем някое запознанство и да се впишем в пейзажа :)

Twitter

А вчера се напихме с бира в английски пъб. Не беше хич лошо, мястото не беше голямо, а всички се забавляваха. Непознати се запознаваха :)

Шофьор на такси предложи на ‘Малката’ да седне вместо него в таксито му за да мога да я снимам, без да сме се возили. А, това в София?

Видях доста истински английски бизнесмени работещи в истински мнооооого големи сгради. Винаги носеха по доста папки в ръце по улицата! Защо?

Tower of London

Сайт: http://www.hrp.org.uk/toweroflondon/

Вижте по-голяма карта

Z: Нещо, което и на двама ни направи голямо впечатление, бяха опашките :) Имаше ги на доста места, но независимо от значителната им дължина, навсякъде се придвижваха много бързо, защото винаги има достатъчен брой гишета и хората в гишетата вършат работата бързо, без да блеят през прозореца и да ядат семки :) Формалностите за издаване на самите билети също са минимизирани – пореден пример за просто и ефективно решение на даден елементарен практичеки проблем, който в България би бил „нерешим“. Това горе е част от опашката за билети за Tower of London – старият дворец (построен е от 1066 г.), от който редица кралски династии са управлявали страната и са защитавали града. Той беше и една от малкото „класически“ забележителности, които посетихме.

Z: В двора на крепостта имаше хора, облечени по традиционен средновековен начин, които да пресъздадат отчасти бита и отчасти военните традиции, които са съществували по онова време.

Z: Целият комплекс е доста голям! Освен основната сграда в центъра има крепостни стени, кули и кулички и други разни сгради – все исторически :) Със сигурност не сме успели да обиколим всичко, но общо взето придобихме представа какво означава настина стръмна стълба, наистина тясно коридорче, наистина зловещи подземия и наистина много хора :)

Z: Искахме да снимаме класическите червени телефонни будки, обаче тук бяха черни, а после забравихме :)

Z: Поредната добра идея – подходящо облечената „придворна дама“, а не някакъв тъп екскурзовод, разказва на децата под формата на приказка разни исторически и факти и им измисля забавни игри, с които да ги запомнят – нещата са организирани така, че има смисъл от тях :)

Z: По-долу е сградата, пред която се виеше най-голямата опашка :) В нея се намира колекцията от кралски съкровища – огромни купища злато (ju дори не вярваше, че това може да е масивно злато :) ) и много красиви скъпоценни камъни от цял свят, и то най-вече от онези, дето си имат имена – „Звездата на Африка“, „Кохинор“ и т.н. Тези редки съкровища, вградени едино до друго в редици и редици корони и други символи на властта дават внушителна, но все пак бегла представа за огромната мощ на империята Великобритания – един забутан мокър остров, който десетилетия наред е източвал ресурсите на огромна част от целия свят. Питахме се как, по дяволите, се постига това?

Z: Вътре, естествено, не можеше да се снима, но пък наваксахме отвън :) Най-забавни бяха разните глави на чудовища по фасадата – нямаше две еднакви и всички приличаха на анимационни герои на пиян художник :)

Z: Beefeater :) Оказа се, че тези хора и семействата им живеят вътре в крепостта! В единия й край има мини уличка, на която през средновековието са живеели и работели майсторите, които са секли монетите на кралството. Сега там са една до друга къщите на Beefeater-ите :) Доста сбъркано!

Z: Малки ученичета с униформи като от Хари Потър :) Впрочем там явно няма училища без униформи – навсякъде виждахме групи еднакво облечени деца.

Z: Едната черна точка на поляната е гарван – пазител на крепостта. Има няколко такива с подрязани крила, за да не могат да избягат – ако това стане, крепостта уж щяла да рухне :)

Z: A това долу е и част от въпросната дълга опашка пред сградата със съкровищата :)

Z: В най-основната сграда – самия Tower, имаше изложба на тема Henry VIII – Dressed to Kill, т.е. голяма сбирка от ризници, брони, щитове, копия, алебарди, мечове и т.н.  средновековни доспехи и оръжия. Ако не се замисляш е бегло интересно, а ако се замислиш е доста зловещо – хората са вложили толкова творчество и усърдие, за да измислят и създават все по-остроумни и гадни начини да се избиват един друг! :( Иначе поне за мен беше особено любопитно как въобще хората (и конете) са носили всичко това! Имаше парче ризница, което човек можеше да пипне и вдигне – от онези, които представляват закачени една за друга множество малки халкички – и дори то, което нямаше и един квадратен метър, беше бая тежичко!

Продължение: Пътепис за London (Ден 2) – Част 3

London

Ю: Кварталът, в който изненадващо ни преместиха, все пак се оказа красив :)

Ю: В Англия имах много сериозен проблем с пресичането дори на елементарна улица. Просто винаги поглеждах обратно на движението на колите. Много коварен проблем е това :) Човек дори не осъзнава доколко мозъкът му е автоматизирал това действие :) За тази цел хората бяха написали на всяко място за пресичане накъде трябва да се обърнеш да погледнеш за коли! Ама то пък да не съм свикнал да чета всеки надпис по улицата :)

Вижте по-голяма карта

The Underground

Сайт: http://www.tfl.gov.uk/modalpages/2625.aspx

Ю: За мен метрото на Лондон се оказа най-интересното място :) В него имаш възможността да поседиш на едно място с всякакви хора, а не само да се разминавате по улицата. Там успях да разгледам най-различни хора :) Гледах какво четат, какви телефони имат, как са облечени, притесняват ли се хората от различни раси един от друг.

Ю: Това, което разбрах по-късно, е че метрото в Лондон не е просто място за бързо придвижване, а гордост и забележителност на града. На много места в града се продаваха сувенири (кърпи, чаши, фланелки, плакати и др.) с надписи от метрото или неговата карта. Имаме си такава чашка и ние :) Честно казано, има защо да се гордеят с него! Липсва ми :)

Ю: А, в тяхното метро между другото няма проблем да снимаш (а в нашето не може) стига да не ползваш светкавица.

Ю: По-нататък има още много снимки от метрото понеже то много ми хареса :)

London

Вижте по-голяма карта

The Tower Hill Memorial

Сайт: http://www.cwgc.org/search/cemetery_details.aspx?cemetery=90002&mode=1

Ю: Първият истински обект, на който попаднахме (The Tower Hill Memorial) се оказа мемориал на загинали хора в някаква война (Z: Втората световна) :) Мястото беше обсипано с плочки, на които пише имена на загинали хора. Имаше и хора, които се занимаваха с тревата. Правеха го с такова внимание и старание, че за пореден път се зачудих какво ги мотивира толкова добре?

Вижте по-голяма карта

London

Ю: За първи път попаднахме на други туристи :) Много безинтересни хора. Ходят, гледат и снимат като не виждали. Също толкова досадни като туристите у нас :) За това решихме, че ние ще търсим къде е оригиналното английско настроение и тръгнахме накъдето ни видят очите. Стига да изглеждаше, че си заслужава да се снима :)

Ю: Първото интересно нещо, което видяхме, бяха черните английски таксита. Много old fashion, но красиви :)

Ю: Решихме да снимаме едно такси отблизо и попитахме шофьора му дали разрешава. Човекът попита дали искаме да снимаме него или таксито. Ние казахме, че таксито, след което той слезе от него и застана до нас, само за да не пречи на снимката ни! Още по-изненадващото беше, че предложи на Малката ако иска да влезе в таксито на мястото на шофьора. Човекът беше супер любезен, оказа се че дори знае за България и щял да ходи лятото в Равда. Помислих си, че при нас тази случка е невъзможна :(

Ю: След това попаднахме на някакви готини пъбове, които миришеха много странно на сирене :) Решихме да ги посетим, когато огладнеем и ожаднеем, но не можахме да ги намерим отново :(

Вижте по-голяма карта

Ю: Поредното добре измислено нещо. Двама души чистят външните стъклата на сграда, но от тротоара на улицата :) Не е истина :)

Z: Не бих казала, че е много добре измислено… Според мен много по-умно е да се отвори прозореца и да се протегне човек отвътре с парцал – а не цял отбор юнаци да сипят прах на улицата със суха четка :) Явно се беше наложило поради някаква причина, ама каква не знам.

Ю: В този район попаднахме на някакви юпита. Доста юпита. Вървяха от точка А до точка Б, задължително с папки в ръце. Е не! Това не може да е нормално. Ето кой изсича дърветата :) Няма ли Интернет и компютри за тези хора? И защо са им тези папки в точка Б?

Ю: И много големи и красиви юпи сгради :)))

Продължение: Пътепис за London (Ден 2) – Част 2