Юлиян Попов

Полет от София до Лондон

Ю: Полетите със самолет ме притесняват :) В гадните самолети не ти дават парашут. Не ти дават, защото не можеш да го използваш и да искаш. Откакто си взехме самолетните билети всички новини за паднали самолети се набиваха в главата ми – тези неща започнаха да падат в геометрична прогресия! Не че вярвам в съдбата и че тя иска да ми намекне да не летя. По-скоро вярвам в Матрицата и си мислех, че вероятно в Матрицата Англия още не е разписана и затова искат да ме откажат да ходя до там :) Буквално до качването в самолета се чудех дали постъпвам правилно. Но от друга страна, статистиката (наука, в която вярвам) казва, че самолетите са най-безопасният транспорт, така че се качихме :)

Ю: Интересно е да спомена, че на българското летище нещата не бяха както е в „белите” страни. Гишетата, на които ни пращаха бяха грешните, надписите по екраните не бяха верни и хората се изнервяха от това. Аз оглеждах хората и ги преценявах – по-грозните сигурно бяха англичани :)))

Ю: По време на излитането на самолета погледнах през прозореца – страшна работа, направо ми се зави свят :) Това нещо излиташе самоуверено нагоре с голяма скорост :) Както се оказа и по-нататък, даже от бързото движение на асансьор не ми става много приятно :)

Ю: Самолетът изглеждаше много запазен. Екипажът говореше много неразбираемо – предполагам, че това е било някакъв селски английски диалект ;) Гласът на капитана обаче беше нещо съвсем друго, човекът беше супер уверен в това, което прави и всяваше невероятно спокойствие и доверие :)

Ю: По време на полета хората се убиха да ядат. Ядоха, ядоха, ядоха без да спрат :) През цялото време имах чувството, че се намирам в пазар на голяма височина. Постоянно ти продават разни неща, а аз вече се чудех какво искам да си купя от Англията :) Но реших да изчакам все пак да стигна там :)

Ю: Кацането на самолета беше много приятно. Гледах с голям интерес как се местят крилата и какво става. Накрая кацнахме в пустата Англия. Явно програмистите от Английският клон на Матрицата все пак бяха успели да я напишат. Добра работа! (но все пак не можаха да разпишат концерта на Michael Jackson, разочарован съм!)

Ю: Телефонът ми за 1-ви път мина на роуминг :) Йеееее!

Летище Gatwick (Лондон)
Сайт: http://www.gatwickairport.com/

Ю: Изходът на самолета ни отведе директно в сградата на летището, а аз очаквах пак да ни натоварят в някакво автобусче. Самата сграда беше доста голяма (дълга) и за 1-ви път видях ескалатори, които не са нито нагоре, нито надолу. Отначало си помислих, че е измислено заради мързеливите англичани, но после се сетих, че при тези размери на сградата е доста разумно да има такова нещо, за да може все пак да се придвижиш по-лесно и бързо :)

Z: Сети се! АЗ се сетих ;)

Ю: Друго което ми се стори интересно беше, че не стига, че самолетът изглеждаше като спрял в сградата на летището, влакът пък беше зад врати като от асансьор пак в него. Влакът ни остави под земята в метрото. От където пък още път. Мина доста време докато успея да изляза на открито под английското небе. Удобно измислено :)

Hostel
Сайт: http://www.accommodationlondon.net/

Вижте по-голяма карта

Ю: Гадна работа. Откараха ни в друга сграда, а не в тази която си мислехме, че ще сме. Кварталът обаче изглеждаше много добре, на още една спирка с метрото разстояние. Беше на спокойно и красиво място. Въпреки че имахме всичко (микровълнова, хладилник, телевизор (с 2 канала)) (обща кухня, баня и тоалетна) не можах да се почувствам уютно на това място. Все едно някой ме захвърли без покана в къщата му да я ползвам. Взеха ми и 5% отгоре, защото съм щял да платя с карта, а не кеш, и ми преписаха данните от картата, така че ако стане нещо (например ако потрошим стаята) да ми вземели още 50 паунда отгоре. WTF?!?

The Queensbury Pub
Сайт: http://thequeensbury.net/

Вижте по-голяма карта

Ю: Препоръчаха ни място наблизо, където на хапнем и пийнем. Ето че вече влязохме в първия си английски пъб. Според Малката масите били мръсни, а аз почти не забелязах :) Взехме си ядене и пиене. Голяма депресия ме обхвана като научих, че една наливна бира е 4 паунда. Викам си това ще е седмица, през която явно няма да се пие :) В следващите дни започнах да си представям паундовете като левове и се успокоих.

Z: И да отбележа, че това беше първото ми ядене за последните Х часа – бях станала в 5, отидох на изпит в 6, хапнах там докато чаках и това беше :) а във въпросния пъб стигнахме в 16 ч. местно време – т.е. 18 ч. българско. И всичко това само заради гадните свине в самолета заради които ми се отяде! :) Иначе за мен цените не бяха изненадващи, но се изненадах неприятно, че Гинесът беше някак си воднист и блудкав :) А и масите наистина бяха мръсни – просто лепнеха! От една приятелка разбрах, че почти навсякъде било така :)

Ю: Погледнах в заведението какви кетчуп и горчица продават и реших да си взема такива – нещо ми подсказваше, че ще ми харесат. Така и стана. Горчицата беше невероятна (донесъл съм си малко), хапваш от нея и ти прониква директно в мозъка като студен сладолед :)

Z: Сандвичът по-долу е моят! Колкото и да ми се искаше, не успях да го изям :) А като го видях отначало мислех, че няма да ми стигне цялата порция :)

London

The О2 Arena – Michael Jackson Tribute
Сайт: http://www.theo2.co.uk/

Ю: Между временно бяхме разбрали, че пред залата, където трябваше да има концерт на Michael Jackson ще има събиране на фенове по случай някаква церемония, която даваха по телевизията. Решихме да отидем да видим какво става. Все пак той беше важната причина, заради която отидохме до Англия.

Z: И какво мислите ставаше? Хора седяха в гадния студ и дъжд и ръкопляскаха на един телевизор :) доста странно! Но все пак беше интересно заради мястото и заради необичайните нови хора, които се бяха събрали и каквито не бях виждала на живо (или поне нямам такива спомени от предишното си ходене в Лондон (тогава бях в 8ми клас)).

Twitter:

Пристигнахме и се настанихме :) Отиваме да видим какво имат за ядене и пиене :)

Влизаш в кабината в метрото (UK) и виждаш представителна извадка от всички герои от американските филми, прото невероятно (и притеснително)

Хората са прекалено любезни, аз се притеснвам и им мълча (вероятно злобно) :) Тъпо е че не знам колко, кога и какво се казва?

През залата където Michael Jackson щеше да има концерти се бяха събрали хора да гледат на видео стена мемориала в негова чест

Тези хора не се страхуват да строят, от самолета влизаш директно в сграда, а там вместо зад врати като от асансьор е влака?!? а после метро?

Купих си разни известни вестници и списания за да ги разлгедам. Хората в метрото обичат да четат дори и книги :) Гати дългият ден :)

Това което ме очарова най-много беше че за всичко е помислено как да е по-добре, дори и маркировката по улицата. Разочароват ме цените :)

В метрото в голмото разнообразие имаше и неветоятно добри женски попадения, много интересни и много красиви :) С кеф да ги гледаш :)

Всичките хора беха ужасно типични, китаеца му китаец, негъра му негър, зубъра му зубър, всичко изпипано да съвършенство :)

Продължение: Пътепис за London (Ден 2) – Част 1